Сънят на сенките. Книга за мъртвите

Стефан Цанев е български поет и писател. Една от най-известните му творби е поредицата Български хроники.
Носител е на няколко престижни награди една от които е: Националната награда „Христо Г. Данов“ – за „Български хроники“ и за цялостен принос към българската книжнина за 2011 г.

Настоящата книга е второ допълнено издание.

Колко мъртъвци се разхождат из моята памет!
Има реална страна, в която ние живеем, ходим.
Има, казват, задгробна страна, където живеели мъртвите.

А в моята памет живеят и живи, и мъртви, с еднакви права.
Срещат се, ръкуват се, разговарят и спорят, целуват се, бият се –
жив със мъртъв, мъртъв със мъртъв, жив със жив.

И аз се ръкувам и разговарям със всичките – и няма разлика.
И това е надеждата: че смъртта е само праг към нечия памет,
където и аз ще имам със живите еднакви права…  Автореквием (1980)

Все по-малко утешителни думи за бъдещето на Отечеството ни мога да ти кажа, мила моя Яна, защото все по-безутешно разбирам, че нещастията ни не се дължат само на бедността. Престъпността, алчността, лицемерието, безмилостният егоизъм, всеобщата корупция, дребното мошеничество, ментетата, нитратните зеленчуци, трошенето на уличните лампи, на пейките из градинките, мръсотията, грубостта, неуважението ни един към друг – всичко, всичко това не е следствие на материалната ни нищета.
По-вярно ще излезе, че бедността ни се дължи на всички тези наши недостатъци. Духовната нищета предхожда и поражда другата.

Това не е от сега, това иде много от далеч.
Ти знаеш по-добре от мен, че свидетелства за древните цивилизации имаме благодарение на култа към мъртвите. Нямаше да знаем нищо за Египет, ако не бяха пирамидите. Нямаше да знаем нищо за траките, ако не бяха надгробните им могили. Нямаше да знаем нищо за етруските, за древните римляни, за древните гърци, за маите, за шумерите. Почитта към мъртвите, желанието и надеждата, че мъртвите продължават да бъдат заедно с живите – това е увереността на един народ, че има бъдеще. Когато някой народ живее ден за ден, без перспектива – такъв народ няма нужда от спомена за своите мъртви.

Други заглавия на автора може да разгледате тук.