Колекция Хемингуей, том 3: Слънце изгрява. Фиеста

Според Хемингуей страхливите или себелюбивите не са способни да обичат. Ако онова, което те изпитват, наричат любов, авторът оставя това на собствената им съвест. Не всички харесват еднакво откровеността, с която Хемингуей описва отношенията между мъже и жени, но трябва да се отбележи, че тези отношения го интересуват единствено, когато зад тях има любов или когато с тях започва любовта. Онова, което не е дорасло дотам, той споменава, но не описва.

"Герой на моя роман е земята, която ще остане вечно, а не хората, които идват и си отиват от нея."

Ърнест Хемингуей

За автора: 

Първите книги на Хемингуей, “Три разказа и десет стихотворения” (1923 г.) и “В наше време” (1924 г.), са публикувани в Париж.

“Пролетни порои” се появява през 1926 г.; същата година излиза и първият сериозен роман на Хемингуей “И слънцето изгрява”.

Романът разказва за група изгнаници във Франция и Испания, членове на разочарованото “изгубено поколение” след Първата световна война.

Романът “През реката към дърветата” се появява след цяло десетилетие на творческо безсилие и е приет зле от критиците и читателите, но “Старецът и морето”, публикуван първо в списание “Лайф” през 1952, възвръща славата му.

През 1960 г. Хемингуей е хоспитализиран в клиниката Майо в Рочестър, Минесота, за лечение на депресия и изписан през 1961 г.

По време на престоя му там два месеца е лекуван с електрически шокове.

На 2 юли 1961 г. Хемингуей се самоубива с любимата си пушка в дома си в Кечъм, Айдахо.

Няколко от романите на Хемингуей са публикувани посмъртно.

“Истинска при първа светлина” (True at First Light) – описание на сафари в Кения, се появява чак през юли 1999 г.

Той е един от най-известните американски писатели, носител на награда Пулицър за 1953 г. за своето световноизвестно произведение "Старецът и морето", а през 1954 г. му е присъдена Нобелова награда за литература.