Стълп от прах - меки корици

Следобедно кафе

"Във моя дом, във тая бойница зъбчата,
остана ли, забравям, че живея, че обичам.
Приятелят ми се измъкна по кината,
за да целува там доброто си момиче.

Излезе майка ми - навярно да погледа
животът как тече и как край нея отминава.
От нощна смяна се е върнал пак съседа - 
ще спи до вечерта, съвсем ще ме забрави. 

Потъна в паметта ми, в тая скъсана обувка
започнатия стих - добре е там на сянка.
А котката върху черешата писука -
върти опашката си и с връбчето се занася.

Не е пристигнала жена ми и не зная
къде се бави и какво я спира да се върне.
Дори прозореца двъкрил на мойта стая
очите си към улицата е обърнал.

Ще трябва сам градината да прекопавам
и сам вода да мъкна към изпръхналата суша.
А как бих искал с някого да разговарям,
кафе да му варя и в болките му да се вслушвам." 

Борис Кирилов Христов е съвременен български поет и романист. Завършва гимназия в Перник и българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (1970). Работи като учител в Перник (1971 - 1972), като журналист и редактор.
Автор е на книгите "Вечерен тромпет" (1977; 1979), "Честен кръст" (1982), "Бащата на яйцето" (1987), "Сляпото куче. Долината на обувките" (1990), "Думи и графити" (1991; 2002), "Крилете на вестителя" (1991), "Смъртни петна" (1991), "Думи върху други думи" (1992), "Вечерен тромпет. Честен кръст" (2000), "Поезия" (2004), както и на множество сценарии за игрални, документални и анимационни филми. Негови стихове са преведени на английски, немски, руски, италиански и други езици.