Допълненото издание на биографичната книга "Добър вечер, столетие мое!" включва спомени за госпожа Стихийно бедствие от Лили Иванова, Йорданка Христова, Татяна Лолова и други.
"За мен смисълът на живота е да играя. На сцената. Искам още и още да играя."
"Аз държа на щуротиите си и обичам да разказвам за тях. Щуротиите не са лесна работа. За тях се иска сериозен подход. Малко хора могат да правят сериозни щуротии, на пръсти се броим. Който ги може - блазе му! Аз съм от тези, можещите. Аз съм си хулиганка, и то родена хулиганка."
"На сцената понякога постигаш толкова изтънчено състояние на духа, че се докосваш до други светове. Но това са мигове, отминават. После се връщаш в реалния свят и оставаш само с копнежа пак да си там. От невъзможността да сме постоянно или поне по-често в другия, красивия свят на високото изкуство, се ражда нашата печал."
"Една подлост или една недостойна постъпка, ако я отминеш, все едно че не е било, тя не те докосва, нищо не могат да ти направят. Ти си недосегаем. Ако вземеш да се ровиш, да се вживяваш в подробностите, наказваш себе си, става лошо. Отминавай, не се трови!"
"Цялата ми мисъл е в театъра. Живея заради театъра. Не ме вълнува ще ям ли утре, какво ще облека - ама никак! Вълнува ме дали ще се запазя да играя както трябва, да не се видиотя... Ама то пък, ако се видиотиш, вече нищо няма значение."
"Когато бързате, когато се стремите към нещо, когато преследвате някаква цел, не го правете на всяка цена! Не сключвайте непочтени сделки. Има ли нечистотия в една история, бягайте, откажете се навреме."
The information below is required for social login