Улица „Консервна“, твърди корици

„Улица „Консервна“ (1945) - драматична поема от скърцащи звуци, песни и смрад, разпиляна тенекия, ръжда и трески, обрасли с бурени дворове и бунища, работилнички за сардели и нощни приюти. Но улица „Консервна“ е и свидно процеждаща се светлина, навик, носталгия и блян. Причудливо сборище на „светци и ангели, благочестивци и мъченици“, чието богатство се състои единствено от неплатени сметки. Защото, ако писатели като Фицджералд и Фокнър изобретяват нови стилове, играят с въображението си, деконструират езика или го шлифоват до блясък, Стайнбек предпочита ролята на хроникьор на залозите и илюзиите на своето време. Той е сбъднат мисионер и пламенен филантроп, който не остава безразличен пред последиците от националните катастрофи, сполетели обикновения американски гражданин. Неговата литература е белязана от дълбоко състрадание към безправните и уязвимите, от свещена ярост и непримиримост с коварната природа на властта и капитала, от преклонение пред човешкия дух и неговите достояния.