Записки на блокадния човек

"Лидия Гинзбург описва ритуалите на частния (и само отчасти на социалния) живот на блокадника, благодарение на който той (конкретният "той", персонажът Ен) остава жив. Връзката с "общото дело" тук е проста - врагът иска да убие всички ленинградчани, в това число и него. Той не умира, значи дава принос за победата над врага. Блокадата е не само нечуван човешки опит (подобно на лагерния сталински или хитлеровски), тя е феномен на съвсем друг тип война, появила се през миналия век, на тоталната война на индустриалната епоха. Записките на Лидия Гинзбург са единствената книга, която превръща блокадата в събитие на съзнанието."
Кирил Кобрин - историк и журналист

"Доколко е тънка мембраната, разделяща "нормалното" от "ненормалното", демонстрира опитът на която и да е война. Човекът е природен убиец, у него тъмното е постоянно в движение. За да се разделим с илюзиите за себе си, достатъчно е да прочетем "Записки на блокадния човек."
Андрей Тесля - руски историк

"Лидия Гинзбург не се страхуваше да разкаже цялата истина за човека. Затова и нейните "Записки на блокадния човек", с техния почти биологически реализъм, си остават най-страшният текст, писан някога за блокадата. Беше уникален мислител. Не се страхуваше от нищо. Живя тежък живот в безумна страна и самотна старост, но имаше своята работа, както и невероятна, изумителна мъдрост."Живях без хипнози", - беше казала веднъж. Учеше своите читатели да бъдат свободни от страхове и лъжи. Победи не само ужаса на живота, но - доколкото ? бе възможно - и ужаса на смъртта."
Дмитри Биков - писател и литературен историк

"Съществува огромно количество източници на блокадното интелектуално писане, но сред тях "Записки на блокадния човек" са гениално написаните. Като филолог тя включва в своите наблюдения елементи от експертизата на психолога и социолога, а остроумията ? в духа на Вяземски се редуват с литературоведски анализ, на който са я учили Тинянов и Шкловски."
Полина Барскова - поет и филолог

"Деветстотин дневната обсада на Ленинград (1941-1944) е една от повратните точки на Втората световна война. Тя забавя немското настъпление към Русия и се превръща в национален символ на оцеляване и съпротива. Приблизително един милион цивилни загиват, повечето от тях от студ и глад. Лидия Гинзбург е една от оцелелите. Използвайки собствените си бележки и скици, които е написала по време на обсадата, заедно с разговори и впечатления, събрани през годините, тя успява да синтезира колективния опит от живота под обсадата. Чрез болезнено изобразяване на ужасяващите условия от този период книгата на Лидия Гинзбург е възхвала на достойнството и силата на човешкия дух."
Goodreads.com