Никола Манев е български художник, голяма част от живота си прекарва във Франция. Като художник има над 137 самостоятелни изложби. Голяма част от творбите му са в частни колекции или в държавни или частни музеи.
Ритъмът му в Сиена е монотонен - става, закусва, рисува, по някое време обядва, пак рисува. Вино или мастика по залез. Сън. По онова време сам приготвя платната си и в джобовете му наред с дребни монети дрънчи и по някой пирон. Сковава летвите за рамката, опъва платното, маже с туткал и винервайс... Това е встъпителният ритуал, вратата, която отваря поредното му пътешествие в изкуството още от ученическите времена в Художествената гимназия в София.
„Прибирам се с влак във Франция, той спира на италианско-швейцарската граница и италианските митничари се качват. Виждат моя пакет с картини, питат какво е това. Sono pittore, художник съм, казвам им. Служителят гледа, гледа и по едно време вика: Ooo, molto famoso, демек много известен. Аз? Фамозо?!? Изненадани сме и двамата. Той ме сваля от влака, отиваме в митническото бюро. През това време влакът чака. Митничарят вади един речник, разтваря страниците и попада на Мане! Представяш ли си? Бъркат ме с Едуар Мане! Казвам му: „Синьоре, грацие, соно МанЕв, но Мане!”, а той се извинява "Ооо, скузи!”. Никола Манев
Тази книга е плод на професионалните ми срещи като журналист и на приятелството ми с художника Никола Манев. Всички описани случки и събития са предадени така, както той самият ми ги разказа. Елена Кръстева
The information below is required for social login