Четиримата конници на Апокалипсиса

Легендарният роман на Висенте Бласко Ибанес "Четиримата конници на Апокалипсиса".

Култовият роман „Четиримата конници на Апокалипсиса” от Висенте Бласко Ибанес, един от най-значимите писатели на Испания наред с Мигел де Сервантес и Бенито Перес Галдос, излезе за пръв път на български език в превод от оригинала и в пълния си вид. Книгата е с огромно влияние едновременно върху масовото съзнание и модерното изкуство. Това влиянието не подминава и България - Димитър Димов е под силното му въздействие (познава го в оригинал и това се проектира върху „Осъдени души”, „Тютюн”).

Безсмъртната класика на Висенте Бласко Ибанес излезе в поредицата „Световна класика” , включваща както нови издания на любими творби, така и непревеждани досега шедьоври на световното литературно наследство. Преводът е на Румен Руменов, претворил водещи класически и съвременни испански автори. „Четиримата конници на Апокалипсиса” е един от най-превежданите и издавани испаноезични романи в световен мащаб. Сравняван е със „Сбогом на оръжията” на Хемингуей, „На Западния фронт нищо ново” на Е. М. Ремарк и „Параграф 22” на Дж. Хелър.

Благодарение на ума, трудолюбието и целеустремеността си, французинът авантюрист Марсел Деноайе успява да се сдобие с огромно богатство в Аржентина. Той спечелва доверието на своенравния едър земевладелец Мадариага, влюбва се в дъщеря му Луиза и се оженва за нея. Под мъдрото му управление огромните земи на Мадариага процъфтяват. Но след смъртта на земевладелеца другият му зет – германецът Карл фон Хартрот, избягал от родината си заради фалшификации и злоупотреби и превърнал се в смирен и раболепен безволев мъж, пожелава да разделят богатствата на Мадариага и заминава със семейството си за Германия. Под натиска на съпругата си Луиза, Марсел се премества със семейството си в Париж. Синът му Хулио е умен и талантлив младеж, който обаче пропилява възможностите си в безспирни гуляи, любовни завоевания и безделие (маскирано под формата на живот, отдаден на изкуството). Бащата е разочарован от него и ограничава издръжката му. Дъщерята – Чичи, е свободомислеща млада дама, която се влюбва в сина на сенатор Лакур, приятел на баща й. Хулио поднася поредното огорчение за баща си, когато съблазнява омъжената Маргарита, чийто съпруг е близък на семейството. Двамата влюбени започват да кроят планове за съвместен живот.

Но плановете на всички са объркани от призрака на четиримата конници на Апокалипсиса, които вещаят края на безметежното им съществуване и промяна във всеки един от тях.

Притчата за четиримата конници на Апокалипсиса: Това са четирите бича на земята, персонифицирани в уродливи същества, препускащи на дръгливи коне и безмилостно мачкащи под краката си човечеството. Първият конник е Чумата, изстрелващ непрестанно с лъка си смъртоносни стрели по ужасените хора, вторият конник е Войната - млад, атлетичен и жесток, размахващ високо над главата си страшен меч, третият е стар, плешив, отблъскващо слаб, в съсухрената си ръка държи везни, символ на оскъдната храна – това е Гладът, през пергаментовата кожа на четвъртия конник прозират костите на скелета му, лицето му на мъртвец е изкривено в язвителната усмивка на разрушението, в ръцете си върти огромна коса – Смъртта. Препускат бясно четиримата конници през света, безразсъдният им галоп носи мъка, нещастия, разрушения и смърт на хората.