Вече е факт! Първата книга на една от най- известните влогърки в света вече преведена на български език. Изключителната млада дама- Зоуи Съг, позната още от канала си в YouTube като Zoella и печелила наградата "Teen Choice Award" за 2014г., взриви всички класации за най- бързо продавана книга. Запознайте се отблизо с хитовата "Girl Online", разказваща за тийнейджърка, която е много активни в социалните мрежи. Историята на Пени Потър ще Ви впечатли, ще Ви накара да не изпускате книгата, докато не я прочетете и да изживеете всички емоции на младата влогърка свързани с новопознатото й рокбожественярското момче от Бруклин.
Здравейте на всички!
Реших да създам блог. Нали знаете как, когато разклатиш кутийка кòла и после я отвориш, тя избухва и опръсква всичко? Ами, ето така се чувствам аз в момента. В мен бълбукат толкова неща, които искам да кажа, но нямам нужната увереност за това...
Искам да има място, където мога да кажа точно каквото искам, когато искам и както си искам – на някого. И да няма нужда да се притеснявам дали казаното от мен няма да звучи готино, или би ме накарало да се чувствам глупаво, или би ме лишило от приятели. Точно затова този блог е анонимен. За да мога да бъда наистина себе си.
Girl Online
Така започва блога си Girl Online 16-годишната Пени Потър и в него
споделя мисли и чувства за приятелството, момчетата, семейството, живота в гимназията и други неща, за които момичетата се тревожат.
Когато родителите ѝ заминават за няколко дена за Ню Йорк, тя тръгва с тях с нежелание, без да подозира, че там ще срещне Ноа – рокбожественярското момче от Бруклин...
За авторката:
Зоуи Съг, позната като влогърката Zoella, пише истории още от дете. Статиите в блога ѝ и видеоклиповете ѝ за красота, мода и начин на живот се радват на огромна популярност сред младите хора, а последователите ѝ в YouTube са милиони.
***
Глава първа
Днес...
Хей, Пени, знаеше ли, че Уилям Шекспир е анаграма на „Аз сричам трудно“1?
Поглеждам последното съобщение от Елиът и въздъхвам. През цялото време, докато гледах генералната репетиция на „Ромео и Жулиета“ (три часа от живота ми, които никога няма да си върна), Елиът ме обстрелваше със стотици произволни съобщения за Шекспир. Уж го прави, за да разсее скуката, но сериозно, на кого му трябва да знае, че Шекспир е бил кръстен през 1564 г.? Или че е имал седем братя и сестри?
– Пени, ще снимаш ли как Жулиета се подава от...?
Веднага грабвам фотоапарата си и кимвам на господин Бийкънсфийлд.
– Да, господине.
Господин Бийкънсфийлд е театралният ръководител в единайсети клас. Той е един от онези учители, които искат да са „готини с учениците“ – с гелосаната си коса и желанието си да му „викаме Джеф“. Също така той е причината действието в нашата интерпретация на „Ромео и Жулиета“ да се развива в бруклинско гето и Жулиета да се подава от каравана, а не от балкон. Моята НДПУ (Най-добра приятелка в училище) Меган обожава господин Бийкънсфийлд, но това вероятно е, защото той винаги избира нея за главните роли. Лично аз го смятам за малко зловещ. Учителите не би трябвало да се мъкнат с учениците. Би трябвало да записват разни неща в дневниците и да се страхуват от училищни инспекции или каквото там правят в учителската стая.
Качвам се по страничните стълбички на сцената и се свивам на земята под Меган. Тя носи бейзболна шапка с надпис SWAG2 отпред и дебела верижка с огромен долар от фалшиво злато на врата си. Няма начин да я видиш в този вид където и да било другаде; ето колко много харесва господин Бийкънсфийлд. Точно преди да направя снимката, Меган ми изсъсква:
– Гледай да не хванеш пъпката.
– Какво? – питам шепнешком.
– Пъпката от едната страна на носа ми. Гледай да не я хванеш на снимката.
– О! Да, добре.
Извръщам се на една страна и приближавам кадъра. От тази страна светлината не е идеална, но поне пъпката не се вижда. Щраквам снимката и тръгвам да слизам от сцената. Обръщам се и оглеждам залата. Като изключим господин Бийкънсфийлд и двамата асистент-режисьори, всички места са празни. Инстинктивно си поемам дълбоко въздух и си отдъхвам с облекчение. Да се каже, че не ме бива в компания от много хора, е все едно да се каже, че Джъстин Бийбър не се разбира с папараците3. Нямам представа как хората въобще играят на сцена. Аз се качих на нея само за няколко секунди, за да направя една снимка, и вече се чувствам притеснена.
The information below is required for social login