Магазини
Любими
24,90 лв.

Големите надежди

Ограничена наличност
100%
5.0
100%
От общо 1 коментара
5
100%
4
0%
3
0%
2
0%
1
0%
24,90 лв.

SKU: 9786191524006

Илюстратор: Петър Станимиров

Преводач: Невяна Розева

Тегло кг: 1.2

Художник: Петър Станимиров

ISBN: 9786191524006

Автор: Чарлз Дикенс

Издателство: Изток-Запад

Език: Български

Брой страници: 496

Вид корица: Твърда

Година на издаване: 2014

Националност автор: Великобритания

Размер см: 16.5 x 23.5 см.

Глава първа
Фамилното име на баща ми беше Пирип, а аз бях кръстен Филип и тъй като детският ми език не бе успял да сглоби от двете имена нещо по-дълго и по-разбираемо от Пип, нарекох се сам Пип, а после и другите започнаха да ме наричат така.
Това, че фамилното име на баща ми е било Пирип, научих от надписа върху надгробната му плоча и от думите на сестра ми, мисис Джо Гарджъри, омъжена за ковача. Не бях виждал никога нито баща си и майка си, нито техни портрети (защото те бяха живели много време преди появата на фотографията) и първите ми представи за тях бяха свързани съвсем неоснователно с надгробните им плочи. От формата на буквите върху бащината ми надгробна плоча получих странната представа, че той е бил широкоплещест, едър, мургав мъж с черна къдрава коса. А от вида и израза на надписа „и Джорджиана, съпруга на гореспоменатия“ извадих детинското заключение, че майка ми е била болнава и с лунички. Петте малки надгробни плочи, дълги по фут и половина и наредени до гробовете на родителите ми в памет на петте ми братчета — които се бяха отказали от опита да печелят прекалено рано прехраната си сред всеобщата борба, — ми бяха вдъхнали благоговейно поддържаната вяра, че те са се родили легнали по гръб, с ръце в джобовете, без да ги извадят оттам, докато са били на тоя свят.
Ние живеехме в блатиста местност, край речен завой[1] на двадесет мили от морето. Струва ми се, че първата си най-ярка и обширна представа за света получих в една паметна студена привечер. Тогава именно открих, че обраслият с коприва неприветлив кът е гробище; че Филип Пирип, бивш жител на тази енория, и Джорджиана, съпруга на гореспоменатия, са умрели и погребани; че Александър, Барто̀ломю Ейбръхам, Тобайъс и Роджър, малолетни деца на гореспоменатите, са също умрели и погребани; че тъмната пуста равнина зад гробището, из която пасат кравите, пресечена от язове, могилки и шлюзове, са блатата; а ниската оловносива ивица зад тях е реката; че далечното диво леговище на вятъра е морето, а дребното треперещо същество, разплакано от страх пред цялата тая гледка, е Пип.
— Я млъкни! — се раздаде страшен глас и един човек изникна между гробовете до входа на църквата. — Не реви, дяволче, инак ще те заколя!
Страшен човек в груби сиви дрехи, с тежка окова на крака. Човек без шапка, със скъсани обуща, вързал главата си с някакъв вехт парцал. Човек измокрен, изкалян, изранен от камъни, ожулен от тръни и коприва; той куцаше, трепереше, озърташе се втренчено и ръмжеше, а зъбите му тракаха, когато ме улови за брадичката.
— Ох, моля ви се, сър, не ме колете! — замолих го изплашено аз. — Моля ви се, сър, недейте!
— Кажи, как ти е името? — попита човекът. — Хайде, по-скоро!
— Пип, сър.
— Повтори! — каза той, като ме гледаше втренчено. — По-ясно!
— Пип, Пип, сър.
— Къде живееш? — продължи човекът. — Покажи ми къщата!
Посочих към мястото, където се намираше нашето село, на около една миля от църквата, между елите и подкастрените дръвчета в крайбрежната низина.
Човекът ме погледна за миг, обърна ме с главата надолу и изтърси джобовете ми. В тях имаше само парче хляб. Когато църквата се върна на предишното си място — защото човекът беше толкова ловък и силен, че я преобърна пред очите ми и звънарната й се озова под нозете ми, — когато, казвам, църквата се върна на предишното си място, аз седях разтреперан на един висок надгробен камък, а човекът ядеше лакомо хляба ми.
— Ех ти, паленце — рече той, като се облизваше, — какви тлъсти бузки имаш!
Струва ми се, че те бяха наистина тлъсти, при все че по онова време бях нисък и слаб за годините си.
— Проклет да съм, ако не ги изям! — каза човекът, клатейки заплашително глава. — И, кажи-речи, съм готов да ги изям!
 
 
Чарлз Джон Хъфам Дикенс е английски писател, обикновено определян като най-значимия прозаик на Викторианската епоха. Още докато е жив, той постига по-голяма популярност и слава от всеки друг английски писател, оставайки известен и до днес като автор на някои от емблематичните романи и герои на английската литература.

* Сроковете за доставка могат да бъдат удължени и по време на кампании, както и в зависимост от наличностите на поръчаните артикули.

Доставка до твой адрес
  • При теб до 3 работни дни
  • Цена за доставка с куриер - 4.90 лв.
  • Безплатна доставка (за поръчка над 49.80 лв.)
Доставка до офис на куриер
  • Цена за доставка до офис - 4.90 лв.
  • По-кратък срок за доставка
Доставка до магазин на Orange Center
  • Доставката до магазин е безплатна

Онлайн магазин orangecenter.bg уверява своите клиенти, че съгласно чл. 55, ал.1 от Закона за защита на потребителите, имат правото да се откажат / или заменят получена от тях стока в срок от 14 (четиринадесет) работни дни от датата на получаване на стоката САМО при условие, че продукта е:

- в оригиналният си вид и качествени характеристики, със запазена оригинална опаковка и етикет, като не се счита за повредена опаковката, цялостта на която е била нарушена по начин, единствено позволяващ отделянето й от стоката.

- без следи от употреба (скъсване, надраскване, счупване или други повреди), както и няма други повреди, причинени от неправилна употреба.

Повече информация за връщане и замяна на стока ще намерите тук.

Остави коментар

Не е необходимо да имате създаден профил, за да оставите коментар


За автора

Чарлз Дикенс

Няма добавена информация